По мръкнало
Аз я обичах така,
както по мръкнало
никой не би
я обичал...
Без всяка причина,
усмихнат, стоях и я гледах...
Умните, сериозните хора,
на Златния Господ
се вричаха,
на Огледало се кланяха
и гонеха свойте Победи...
А аз просто я гледах,
както гледа щастливо дете
играчката, която толкова много
е искало...
Да я бяхте видели!
Очи, пред вас, да сведе...
Гола да влезе
и да бъде и Чиста и Истинска...
Да върви в Ада
Света на Успеха
и всички Болни Амбиции!
Ако Бог е Любов,
аз отдавна съм на колене...
Тя бе толкова финна, нежна и млада,
а аз я обичах така,
както по мръкнало, не обичат...
- - -
а от крилете И, само перо е при мене...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
