По мръкнало

17 мар. 2010 г., 09:00

Поэзия » Любовная

484 0 5

Аз я обичах така,

както по мръкнало

никой не би

я обичал...

Без всяка причина,

усмихнат, стоях и я гледах...

Умните, сериозните хора,

на Златния Господ

се вричаха,

на Огледало се кланяха

и гонеха свойте Победи...

А аз просто я гледах,

както гледа щастливо дете

играчката, която толкова много

е искало...

Да я бяхте видели!

Очи, пред вас, да сведе...

Гола да влезе

и да бъде и Чиста и Истинска...

Да върви в Ада

Света на Успеха

и всички Болни Амбиции!

Ако Бог е Любов,

аз отдавна съм на колене...

Тя бе толкова финна, нежна и млада,

а аз я обичах така,

както по мръкнало, не обичат...

- - -

а от крилете И, само перо е при мене...

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2010-03-22T10:47:31+02:00

Браво!!!
bojilova1 (Петя Божилова)

2010-03-17T19:43:56+02:00

Само едно перо, да не спираш да пишеш с него
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-17T13:03:11+02:00

"А аз просто я гледах,
както гледа щастливо дете
играчката, която толкова много
е искало..."
Казано е по невероятен начин!!!
Одухотворено и красиво, мистериозно и хармонично видение!!!
rajsun (Райчо Русев)

2010-03-17T12:54:46+02:00

Времена)))
Traum (Цвети Йорданова)

2010-03-17T10:07:22+02:00

Прекрасно е!