22 mar 2025, 17:57

По мъжки

372 0 0
По мъжки

 


Още не бяхме разбрали

колко гибелно в Живота

е мъртвото вълнение.

В изкуството да хитрувам

не умеех да продавам,

нито да купувам...

Много важен е и

метода на наблюдение.

Срещнахме се несъвместимо пролетни

в есенната панорама.

Изучаващи се взаимно обекта

от тайна космическа програма.

Аз бях объркана и изгубена

от момичешка непредпазливост.

А на теб ти стоеше добре

селяшката свенливост.

Не те харесвах,изобщо не те харесвах.

След няколко глътки водка

изстрелях окончателното си заключение.

Той изглеждаше като подхвърлен предмет

без капка приложение...

-Е,хайде !Остани си жив и здрав!

Аз бях до тука с тебе-казах му с глас

безводен и безхлебен.

-Така си мислиш ти!

Ако за теб животът е майтап,

за мене преживяното

не е съдран чорап.,

че да го хвърля

просто ей така!

Със твърди стъпки влезе пак

Във двора и във къщата

когато бледите звезди

за сбогом се прегръщаха.

Завърна се в ръка

понесъл шлифера ми като знак

за мъжка смелост и решимост...

Стопи се бронята на моята категоричност

Сякаш самият Бог до мен застана,

да чуе думите,които ще му кажа.

А аз останала без дъх ,със сухо гърло,

с изпразнена глава ,забравила дори и име

Прошепнах само твърдо”Отведи ме.”

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...