22.03.2025 г., 17:57

По мъжки

365 0 0
По мъжки

 


Още не бяхме разбрали

колко гибелно в Живота

е мъртвото вълнение.

В изкуството да хитрувам

не умеех да продавам,

нито да купувам...

Много важен е и

метода на наблюдение.

Срещнахме се несъвместимо пролетни

в есенната панорама.

Изучаващи се взаимно обекта

от тайна космическа програма.

Аз бях объркана и изгубена

от момичешка непредпазливост.

А на теб ти стоеше добре

селяшката свенливост.

Не те харесвах,изобщо не те харесвах.

След няколко глътки водка

изстрелях окончателното си заключение.

Той изглеждаше като подхвърлен предмет

без капка приложение...

-Е,хайде !Остани си жив и здрав!

Аз бях до тука с тебе-казах му с глас

безводен и безхлебен.

-Така си мислиш ти!

Ако за теб животът е майтап,

за мене преживяното

не е съдран чорап.,

че да го хвърля

просто ей така!

Със твърди стъпки влезе пак

Във двора и във къщата

когато бледите звезди

за сбогом се прегръщаха.

Завърна се в ръка

понесъл шлифера ми като знак

за мъжка смелост и решимост...

Стопи се бронята на моята категоричност

Сякаш самият Бог до мен застана,

да чуе думите,които ще му кажа.

А аз останала без дъх ,със сухо гърло,

с изпразнена глава ,забравила дори и име

Прошепнах само твърдо”Отведи ме.”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...