22.03.2025 г., 17:57

По мъжки

370 0 0
По мъжки

 


Още не бяхме разбрали

колко гибелно в Живота

е мъртвото вълнение.

В изкуството да хитрувам

не умеех да продавам,

нито да купувам...

Много важен е и

метода на наблюдение.

Срещнахме се несъвместимо пролетни

в есенната панорама.

Изучаващи се взаимно обекта

от тайна космическа програма.

Аз бях объркана и изгубена

от момичешка непредпазливост.

А на теб ти стоеше добре

селяшката свенливост.

Не те харесвах,изобщо не те харесвах.

След няколко глътки водка

изстрелях окончателното си заключение.

Той изглеждаше като подхвърлен предмет

без капка приложение...

-Е,хайде !Остани си жив и здрав!

Аз бях до тука с тебе-казах му с глас

безводен и безхлебен.

-Така си мислиш ти!

Ако за теб животът е майтап,

за мене преживяното

не е съдран чорап.,

че да го хвърля

просто ей така!

Със твърди стъпки влезе пак

Във двора и във къщата

когато бледите звезди

за сбогом се прегръщаха.

Завърна се в ръка

понесъл шлифера ми като знак

за мъжка смелост и решимост...

Стопи се бронята на моята категоричност

Сякаш самият Бог до мен застана,

да чуе думите,които ще му кажа.

А аз останала без дъх ,със сухо гърло,

с изпразнена глава ,забравила дори и име

Прошепнах само твърдо”Отведи ме.”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...