22.03.2025 г., 17:57

По мъжки

371 0 0
По мъжки

 


Още не бяхме разбрали

колко гибелно в Живота

е мъртвото вълнение.

В изкуството да хитрувам

не умеех да продавам,

нито да купувам...

Много важен е и

метода на наблюдение.

Срещнахме се несъвместимо пролетни

в есенната панорама.

Изучаващи се взаимно обекта

от тайна космическа програма.

Аз бях объркана и изгубена

от момичешка непредпазливост.

А на теб ти стоеше добре

селяшката свенливост.

Не те харесвах,изобщо не те харесвах.

След няколко глътки водка

изстрелях окончателното си заключение.

Той изглеждаше като подхвърлен предмет

без капка приложение...

-Е,хайде !Остани си жив и здрав!

Аз бях до тука с тебе-казах му с глас

безводен и безхлебен.

-Така си мислиш ти!

Ако за теб животът е майтап,

за мене преживяното

не е съдран чорап.,

че да го хвърля

просто ей така!

Със твърди стъпки влезе пак

Във двора и във къщата

когато бледите звезди

за сбогом се прегръщаха.

Завърна се в ръка

понесъл шлифера ми като знак

за мъжка смелост и решимост...

Стопи се бронята на моята категоричност

Сякаш самият Бог до мен застана,

да чуе думите,които ще му кажа.

А аз останала без дъх ,със сухо гърло,

с изпразнена глава ,забравила дори и име

Прошепнах само твърдо”Отведи ме.”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....