31 ago 2011, 1:34

По-мъжът, Най-мъжът и Аз 

  Poesía » De humor
752 0 7

 

ПО-МЪЖЪТ

 

По–мъжът от всички мои познати

не обича да  мези с домати

и  въобще не пие ракия.

(Ех и вие, ама че простотия....)

По–мъжът от всичко разбира,

но не при всяка се спира

и не всяка задиря...

Той е сдържан и скромен

с.......(интелект) тъй огромен

и въобще... О.К.  – МЕН!

 

НАЙ–МЪЖЪТ

 

Най–мъжът пък е нещо божествено.

В него има твърде съществено

и в най–висша форма мъжествено

зрънце.

Той за дамите просто е Слънце.

Всички около него кръжат.

И досадно жужат ли, жужат...

Най-мъжът безпардонно ги гони,

как ги мрази тия кокони,

(но няма нищо против силикони).

Той – единствено в себе си влюбен,

като Нарцис – за тях е изгубен.

Най-мъжът всичко знае. Не пита.

Той се рее – звезда сред звездите.

С него трудно е да се говори.

Победител е в разпри и спорове.

И е толкова силно възвишен,

че сравнения тук са излишни.

 

И АЗ ...

 

 милата, семпла женица,

с интелект като на домашна птица

(нещо между кокошка и гъска),

само си кудкудякам и съскам.

И не смея за По–мъжа да мечтая,

а Най-мъжът – той е сянка от Рая.

При  това съм и  с руса главица –

героиня на няколко  вица.

Дълго мислих, премислях . Накрая

съвсем честничко да си призная

казах си : Първия срещнат дръж!

Той дано да е ПРОСТО МЪЖ.

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??