По-мъжът, Най-мъжът и Аз
ПО-МЪЖЪТ
По–мъжът от всички мои познати
не обича да мези с домати
и въобще не пие ракия.
(Ех и вие, ама че простотия....)
По–мъжът от всичко разбира,
но не при всяка се спира
и не всяка задиря...
Той е сдържан и скромен
с.......(интелект) тъй огромен
и въобще... О.К. – МЕН!
НАЙ–МЪЖЪТ
Най–мъжът пък е нещо божествено.
В него има твърде съществено
и в най–висша форма мъжествено
зрънце.
Той за дамите просто е Слънце.
Всички около него кръжат.
И досадно жужат ли, жужат...
Най-мъжът безпардонно ги гони,
как ги мрази тия кокони,
(но няма нищо против силикони).
Той – единствено в себе си влюбен,
като Нарцис – за тях е изгубен.
Най-мъжът всичко знае. Не пита.
Той се рее – звезда сред звездите.
С него трудно е да се говори.
Победител е в разпри и спорове.
И е толкова силно възвишен,
че сравнения тук са излишни.
И АЗ ...
милата, семпла женица,
с интелект като на домашна птица
(нещо между кокошка и гъска),
само си кудкудякам и съскам.
И не смея за По–мъжа да мечтая,
а Най-мъжът – той е сянка от Рая.
При това съм и с руса главица –
героиня на няколко вица.
Дълго мислих, премислях . Накрая
съвсем честничко да си призная
казах си : Първия срещнат дръж!
Той дано да е ПРОСТО МЪЖ.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
