По наполеонки

Днес във Рая се убодох аз на жило,

а убождането беше адски мило.

Ала за награди като тези аз лелея,

чудна, дълга песен да изпея.

Отнейде чува се аплодисмент,

изливат се отгоре чакъл и цимент.

Опитвам се да си поема дъх,

но тръбата е покрита с мъх.

Да бях отишъл аз във Ада,

щяха да ми връчат малката награда.

Но за толкова ми стига моят ум,

способен той е само на золум.

При лекар ходих мозък да ми присади,

но вместо туй набучи ме с игли.

Накрая ще получа нежната целувка

и ще се издигна без преструвка.

Дотогава аз на Елба чакам сам,

заринат от позор и срам.

Достигнах май до своя крах,

ще стана сигурно на пух и прах.

Ще спрем за кратко ний на Ватерло

да изтъка последното в живота ми платно.

Оттам отивам на Света Елена аз

и народът ще изпадне във екстаз.