Днес във Рая се убодох аз на жило,
а убождането беше адски мило.
Ала за награди като тези аз лелея,
чудна, дълга песен да изпея.
Отнейде чува се аплодисмент,
изливат се отгоре чакъл и цимент.
Опитвам се да си поема дъх,
но тръбата е покрита с мъх.
Да бях отишъл аз във Ада,
щяха да ми връчат малката награда.
Но за толкова ми стига моят ум,
способен той е само на золум.
При лекар ходих мозък да ми присади,
но вместо туй набучи ме с игли.
Накрая ще получа нежната целувка
и ще се издигна без преструвка.
Дотогава аз на Елба чакам сам,
заринат от позор и срам.
Достигнах май до своя крах,
ще стана сигурно на пух и прах.
Ще спрем за кратко ний на Ватерло
да изтъка последното в живота ми платно.
Оттам отивам на Света Елена аз
и народът ще изпадне във екстаз.
© Мартин Г. Казимиров Всички права запазени