По „Но няма да съм шут” от Андромаха

"

Но не и шут

"Светът е сцена и всички хора са актьори"
У. Шекспир

Живея някак на вълни...
ту се издигам - кипяща като морска пяна,
ту се отдръпвам и притихвам...
във пясъка по дъното на океана.

Какво са ми орисали орисници?
В пиесата божествена играя...
Не знам какво се случва зад кулисите.
Не знам в началото ли съм или във края...

И публиката е невидима... небесна,
не се издава даже с звук.

Как някой пък поне веднъж не плесна

или поне да каже: "Сбърка тук!"
 

Аз да му мисля, тяхната е лесна...

Обаче... стига! Да ги разсмива някой друг!"

По своя Път на болката вървиш

и не може никой да те спре.

Опитваш болката да заглушиш,

без някой за това да разбере.

Споделих ли някога с теб,

че палячо, дори в божествена пиеса

всеки може, но не и да е шут,

дори и с пари да се намесят.

Шут не от всекиго се получава,

нужни са смелост, находчивост, ум.

Без тях се превръщаш в палячо

и те застигат въже и куршум.  

Боговете с нас се забавляват,

но не лишават шута от безсмъртие.

Думите изречени остават,

а глупците нека ги извъртат.