"
Но не и шут
"Светът е сцена и всички хора са актьори"
У. Шекспир
Живея някак на вълни...
ту се издигам - кипяща като морска пяна,
ту се отдръпвам и притихвам...
във пясъка по дъното на океана.
Какво са ми орисали орисници?
В пиесата божествена играя...
Не знам какво се случва зад кулисите.
Не знам в началото ли съм или във края...
И публиката е невидима... небесна,
не се издава даже с звук.
Как някой пък поне веднъж не плесна
или поне да каже: "Сбърка тук!"
Аз да му мисля, тяхната е лесна...
Обаче... стига! Да ги разсмива някой друг!"
По своя Път на болката вървиш
и не може никой да те спре.
Опитваш болката да заглушиш,
без някой за това да разбере.
Споделих ли някога с теб,
че палячо, дори в божествена пиеса
всеки може, но не и да е шут,
дори и с пари да се намесят.
Шут не от всекиго се получава,
нужни са смелост, находчивост, ум.
Без тях се превръщаш в палячо
и те застигат въже и куршум.
Боговете с нас се забавляват,
но не лишават шута от безсмъртие.
Думите изречени остават,
а глупците нека ги извъртат.
© Вили Тодоров Всички права запазени