20.04.2015 г., 18:00  

По „Но няма да съм шут” от Андромаха

499 0 0

"

Но не и шут

"Светът е сцена и всички хора са актьори"
У. Шекспир

Живея някак на вълни...
ту се издигам - кипяща като морска пяна,
ту се отдръпвам и притихвам...
във пясъка по дъното на океана.

Какво са ми орисали орисници?
В пиесата божествена играя...
Не знам какво се случва зад кулисите.
Не знам в началото ли съм или във края...

И публиката е невидима... небесна,
не се издава даже с звук.

Как някой пък поне веднъж не плесна

или поне да каже: "Сбърка тук!"
 

Аз да му мисля, тяхната е лесна...

Обаче... стига! Да ги разсмива някой друг!"

 

 

 

По своя Път на болката вървиш

и не може никой да те спре.

Опитваш болката да заглушиш,

без някой за това да разбере.

Споделих ли някога с теб,

че палячо, дори в божествена пиеса

всеки може, но не и да е шут,

дори и с пари да се намесят.

Шут не от всекиго се получава,

нужни са смелост, находчивост, ум.

Без тях се превръщаш в палячо

и те застигат въже и куршум.  

Боговете с нас се забавляват,

но не лишават шута от безсмъртие.

Думите изречени остават,

а глупците нека ги извъртат.   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...