Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото –
по-умни, или по-глупави! –
ние продаваме вяра в доброто.
И никой не ще да я купи.
... Ела да ги видиш и двамата: свити
в крайпътната бира и скара.
И дяволът вече за нищо не пита,
и Господ не му отговаря.