Nov 10, 2009, 9:03 AM

По околовръстното

  Poetry » Other
931 0 9

Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.

Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото –
по-умни, или по-глупави! –
ние продаваме вяра в доброто.
И никой не ще да я купи.

... Ела да ги видиш и двамата: свити
в крайпътната бира и скара.
И дяволът вече за нищо не пита,
и Господ не му отговаря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...