27 ago 2015, 0:25

По оня път

  Poesía » Otra
472 0 2

Поех по оня път, невидим за очите,

единствен душата и сърцето ще ми сгрей.

Не знам дали ще видите следите?

Обичта в сухия повей.

По него се любувам на природните картини,

създадени брилянтно от Божествена ръка.

Той бавно се върви. Ще минат хиляди години,

по този път, единствения път на любовта.

В.Й. 26.08.2015г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав път
  • Този път е Вечният път. Пътят на Любовта, вложена в нас от Бог.
    Бавно и трудно се върви по него. Но встъпиш ли веднъж в руслото му, друг път вече не съществува. Поздравление, Василе!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...