Поех по оня път, невидим за очите,
единствен душата и сърцето ще ми сгрей.
Не знам дали ще видите следите?
Обичта в сухия повей.
По него се любувам на природните картини,
създадени брилянтно от Божествена ръка.
Той бавно се върви. Ще минат хиляди години,
по този път, единствения път на любовта.
В.Й. 26.08.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
