23 nov 2007, 9:42

По паднал здрач 

  Poesía » Civil
623 0 23
Падналият здрач, студен със взиращи очи!
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?

Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти!
С предчувствия съдбовни и вечни проклятия!
А звездите все примигват при стъпките ти,
от болка плачеща и с капчица вяра, живот!

Падналият здрач, прихлупен под тъмния облак,
не вещае гръм, а жертвоготовно възмездие!
Ще дойде. С ден, веднъж в живот нахлуващ, знай!
Ще дойде. Мигът ЛЮБОВ! Омразата на кръст
                                                                          ще разпне!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??