23.11.2007 г., 9:42

По паднал здрач

834 0 23
Падналият здрач, студен със взиращи очи!
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?

Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти!
С предчувствия съдбовни и вечни проклятия!
А звездите все примигват при стъпките ти,
от болка плачеща и с капчица вяра, живот!

Падналият здрач, прихлупен под тъмния облак,
не вещае гръм, а жертвоготовно възмездие!
Ще дойде. С ден, веднъж в живот нахлуващ, знай!
Ще дойде. Мигът ЛЮБОВ! Омразата на кръст
                                                                          ще разпне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...