23.11.2007 г., 9:42

По паднал здрач

827 0 23
Падналият здрач, студен със взиращи очи!
Необяснима вечност, с миг незабравим!
Блянове човешки, обезсмърти ли!?
Или със смъртоносно намерие разби!?

Паднал здрач, пророчица вехтозаветна си ти!
С предчувствия съдбовни и вечни проклятия!
А звездите все примигват при стъпките ти,
от болка плачеща и с капчица вяра, живот!

Падналият здрач, прихлупен под тъмния облак,
не вещае гръм, а жертвоготовно възмездие!
Ще дойде. С ден, веднъж в живот нахлуващ, знай!
Ще дойде. Мигът ЛЮБОВ! Омразата на кръст
                                                                          ще разпне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...