popolo (Илиян)
214 129
13 dic 2005, 20:31

По пижама 

  Poesía
975 0 4

Кой е този дух безплътен,

който на стъклото ми почуква

и привлича погледът ми мътен?!

Кой ли знае, че сега съм тука

в тази ветровита стая

с маса, стол, с отминали победи

и с прозорец, в който утринно играят

глъчките на моите съседи?!

От стената гледат ме с насмешка

стари фотографии унили,

сякаш казват “Не е грешка. Не е грешка.

Струва ни се, пак са те открили.”

А навън е толкова типично-

твърде гол за там съм, по пижама

и намирам за ужасно неприлично

духове навънка да ме мамят.

© Илиян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • харесва ми закачката в края и естественото преминаване от загадъчното униние в началото в лека усмивка, докато четях!
    Аз така го усетих!
  • Страхотно е!
  • да не си гледал коледна песен наскоро
  • Интересно заглавие, привлече ме, хареса ми стиха.
Propuestas
: ??:??