По пижама
Кой е този дух безплътен,
който на стъклото ми почуква
и привлича погледът ми мътен?!
Кой ли знае, че сега съм тука
в тази ветровита стая
с маса, стол, с отминали победи
и с прозорец, в който утринно играят
глъчките на моите съседи?!
От стената гледат ме с насмешка
стари фотографии унили,
сякаш казват “Не е грешка. Не е грешка.
Струва ни се, пак са те открили.”
А навън е толкова типично-
твърде гол за там съм, по пижама
и намирам за ужасно неприлично
духове навънка да ме мамят.© Илиян All rights reserved.
харесва ми закачката в края и естественото преминаване от загадъчното униние в началото в лека усмивка, докато четях!
