21 ene 2012, 4:16

По право

  Poesía » Otra
1.2K 0 21

По право

..................................................

 

На емоция разстояние,

впили в земята нозете си,

ние, обичайки, не обичаме

задължението си да сме временни.

 

То пък в замяна се спъва

в правилата на догмите,

въпросително търсейки в думите

що е от дявола и кое е от бога,

 

и говорим с любов за омразата,

и грешим, но не се извиняваме.

Смеем се, бесейки другия,

който по право живот заслужава.

 

Водоравната летва на кръста

често не ни е по мярка на ръста.

Преосмисля ли някой делата си,

пъшкайки с раните по главата си?

 

Вертикално подпрени в небето,

като летви без собствени корени,

все капани за вятъра правим,

а пък той ни раздува сърцата.

 

Погледни как отлитат нагоре

и хвърчат, и разсмиват звездите.

Колко конеца съм скъсала?

Колкото-толкова! Тръгвам си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...