линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12226
21 ene 2012, 4:16

По право 

  Poesía » Otra
803 0 21

По право

..................................................

 

На емоция разстояние,

впили в земята нозете си,

ние, обичайки, не обичаме

задължението си да сме временни.

 

То пък в замяна се спъва

в правилата на догмите,

въпросително търсейки в думите

що е от дявола и кое е от бога,

 

и говорим с любов за омразата,

и грешим, но не се извиняваме.

Смеем се, бесейки другия,

който по право живот заслужава.

 

Водоравната летва на кръста

често не ни е по мярка на ръста.

Преосмисля ли някой делата си,

пъшкайки с раните по главата си?

 

Вертикално подпрени в небето,

като летви без собствени корени,

все капани за вятъра правим,

а пък той ни раздува сърцата.

 

Погледни как отлитат нагоре

и хвърчат, и разсмиват звездите.

Колко конеца съм скъсала?

Колкото-толкова! Тръгвам си.

 

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??