По право
По право
..................................................
На емоция разстояние,
впили в земята нозете си,
ние, обичайки, не обичаме
задължението си да сме временни.
То пък в замяна се спъва
в правилата на догмите,
въпросително търсейки в думите
що е от дявола и кое е от бога,
и говорим с любов за омразата,
и грешим, но не се извиняваме.
Смеем се, бесейки другия,
който по право живот заслужава.
Водоравната летва на кръста
често не ни е по мярка на ръста.
Преосмисля ли някой делата си,
пъшкайки с раните по главата си?
Вертикално подпрени в небето,
като летви без собствени корени,
все капани за вятъра правим,
а пък той ни раздува сърцата.
Погледни как отлитат нагоре
и хвърчат, и разсмиват звездите.
Колко конеца съм скъсала?
Колкото-толкова! Тръгвам си.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
