Jan 21, 2012, 4:16 AM

По право 

  Poetry » Other
786 0 21

По право

..................................................

 

На емоция разстояние,

впили в земята нозете си,

ние, обичайки, не обичаме

задължението си да сме временни.

 

То пък в замяна се спъва

в правилата на догмите,

въпросително търсейки в думите

що е от дявола и кое е от бога,

 

и говорим с любов за омразата,

и грешим, но не се извиняваме.

Смеем се, бесейки другия,

който по право живот заслужава.

 

Водоравната летва на кръста

често не ни е по мярка на ръста.

Преосмисля ли някой делата си,

пъшкайки с раните по главата си?

 

Вертикално подпрени в небето,

като летви без собствени корени,

все капани за вятъра правим,

а пък той ни раздува сърцата.

 

Погледни как отлитат нагоре

и хвърчат, и разсмиват звездите.

Колко конеца съм скъсала?

Колкото-толкова! Тръгвам си.

 

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??