3 mar 2020, 5:53

По приказка за добро утро

  Poesía
2K 14 12

Магия?! Ех, каква човешка драма!

Пийни си чай от женско би́ле лудо.

Филия хляб, каймата – двеста грама,

да видиш що е то принцеса – чудо!

 

От рицаря ли? Копие остана!

Забожда сиренцето на мекица,

Принцесата се чуди от зарана

вълшебница ли е или змеи́ца?

 

На чудеса ли? Хич не се надявай!

Какво не стига – вино ли, жени ли?

Принцесите умрели съживявай,

щом пепеляшки дремят в сериали.

 

А Дон Кихот и Дон Жуан се влачат  

с красавици елитни „Периньон“!

И после ходят в скута да поплачат

на стогодишна с вкус на анасон...

 

Принцесата без приказка остана,

след девет планини, сега в десета

отглежда силикони на бостана...

Узряха ли ви тиквите, момчета?! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам чувството, че все още съм зелен...
    като плашило в градината на чувствата!🤗
  • Благодаря ти за коментара, Мария! Твоята лодка е конфортна и по-удобна от каляска, а тикви не ти трябват Ти създаваш приказки!
  • Благодаря ви, момичета! "Пепеляшка тъкмо се зарадва, че обувката й пасна перфектно и принцът извади сутиен." Каквито принцесите, такива и принцовете Поздрави и благодаря, че бяхте тук!
  • "отглежда силикони на бостана" - да му мислят останалите земеделски производители.
  • Краси, така си ги наредила. Супер!

Принцесите са в приказки 🇧🇬

Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
2K 8 11

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...