3.03.2020 г., 5:53

По приказка за добро утро

2K 14 12

Магия?! Ех, каква човешка драма!

Пийни си чай от женско би́ле лудо.

Филия хляб, каймата – двеста грама,

да видиш що е то принцеса – чудо!

 

От рицаря ли? Копие остана!

Забожда сиренцето на мекица,

Принцесата се чуди от зарана

вълшебница ли е или змеи́ца?

 

На чудеса ли? Хич не се надявай!

Какво не стига – вино ли, жени ли?

Принцесите умрели съживявай,

щом пепеляшки дремят в сериали.

 

А Дон Кихот и Дон Жуан се влачат  

с красавици елитни „Периньон“!

И после ходят в скута да поплачат

на стогодишна с вкус на анасон...

 

Принцесата без приказка остана,

след девет планини, сега в десета

отглежда силикони на бостана...

Узряха ли ви тиквите, момчета?! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имам чувството, че все още съм зелен...
    като плашило в градината на чувствата!🤗
  • Благодаря ти за коментара, Мария! Твоята лодка е конфортна и по-удобна от каляска, а тикви не ти трябват Ти създаваш приказки!
  • Благодаря ви, момичета! "Пепеляшка тъкмо се зарадва, че обувката й пасна перфектно и принцът извади сутиен." Каквито принцесите, такива и принцовете Поздрави и благодаря, че бяхте тук!
  • "отглежда силикони на бостана" - да му мислят останалите земеделски производители.
  • Краси, така си ги наредила. Супер!

Принцесите са в приказки

Приключи тая сага със Принцесата.
И замъка, митично непристъпен.
Аз винаги се влюбвах във метреси -
(най-лесното загубване по пътя.)
Остана ми романтика и нежност. ...
2K 8 11

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...