1 feb 2016, 8:31  

По "Притчата за двата вълка"

  Poesía
926 1 7

Веднъж разказал индианец стар

на своя внук история красива.

Дочух за нея от един другар

и бързо я изрових от архива.

 

А притчата за двата вълка диви

с дълбоката си мъдрост ме плени.

Дано да я предам на вас правдиво.

Споделяйте я чак до старини.

 

Живеят в нас и вечно са в двубой

два живи вълка – в черно и във бяло.

А сблъсъкът с неясен е развой

и винаги започва отначало.

 

В единия е въплътено Злото,

облечено във алчност, гняв, печал…,

помъкнало на завистта греблото,

на гръб понесло Егото без жал.

 

А другият е на Доброто крал

с корона от любов и от надежда,

във скиптъра рубини е втъкал,

а тронът му е целият от щедрост.

 

Задал накрая внукът си въпроса:

"Кой вълк във битката ще победи?"

Мъдрецът, без дори да се ядоса,

отвърнал: "Този, който храниш ти."

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да се прави, Елена, в нас са. Поздрави и благодаря!
  • Ах, тези двама вълка !
  • Благодаря ти, Гавраиле. Трогната съм от вниманието. Истина е, че във всеки един от нас живеят и двата вълка. За жалост не винаги добрият побеждава, но... все пак поне трябва да опитваме да го "храним" повече. Поздрави!
  • И двата вълка са в нас.Кой ще победи не винаги зависи от нашите добри намерения.Поздрав от мен!
  • Благодаря ви, че отново удостоихте с внимание (под формата на коментари и/или оценки) тази скромна интерпретация на мъдрата притча, Анастасия, Младене, Лейди Фокс, Марина, Йоана и Цеца. Поздрави на всички и творческо вдъхновение!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...