1.02.2016 г., 8:31  

По "Притчата за двата вълка"

924 1 7

Веднъж разказал индианец стар

на своя внук история красива.

Дочух за нея от един другар

и бързо я изрових от архива.

 

А притчата за двата вълка диви

с дълбоката си мъдрост ме плени.

Дано да я предам на вас правдиво.

Споделяйте я чак до старини.

 

Живеят в нас и вечно са в двубой

два живи вълка – в черно и във бяло.

А сблъсъкът с неясен е развой

и винаги започва отначало.

 

В единия е въплътено Злото,

облечено във алчност, гняв, печал…,

помъкнало на завистта греблото,

на гръб понесло Егото без жал.

 

А другият е на Доброто крал

с корона от любов и от надежда,

във скиптъра рубини е втъкал,

а тронът му е целият от щедрост.

 

Задал накрая внукът си въпроса:

"Кой вълк във битката ще победи?"

Мъдрецът, без дори да се ядоса,

отвърнал: "Този, който храниш ти."

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво да се прави, Елена, в нас са. Поздрави и благодаря!
  • Ах, тези двама вълка !
  • Благодаря ти, Гавраиле. Трогната съм от вниманието. Истина е, че във всеки един от нас живеят и двата вълка. За жалост не винаги добрият побеждава, но... все пак поне трябва да опитваме да го "храним" повече. Поздрави!
  • И двата вълка са в нас.Кой ще победи не винаги зависи от нашите добри намерения.Поздрав от мен!
  • Благодаря ви, че отново удостоихте с внимание (под формата на коментари и/или оценки) тази скромна интерпретация на мъдрата притча, Анастасия, Младене, Лейди Фокс, Марина, Йоана и Цеца. Поздрави на всички и творческо вдъхновение!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...