1 may 2015, 9:12  

По "Признание" от Андромаха

  Poesía » Otra
425 0 0

 

"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.

Идва кротко, без бури, без гняв,
нито топъл и нито студен.
Дъжд безмълвен, безцветен, без нрав,
който много прилича на мен."

 

Аз от малък обичам дъжда,

макар много от нас да го мразят.

Понякога ни гълчи,

понякога гали

и пречиства душите ни даже.

Пръстта капките срамежливо поят

и семената водят към живот.

След него птиците песни роят

и веселят човешкия род.

Затова обичам и живота

без да се боя от смъртта.

Зная, че е странно за хората,

но не ми е интересно това...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...