1 мая 2015 г., 09:12  

По "Признание" от Андромаха

420 0 0

 

"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.

Идва кротко, без бури, без гняв,
нито топъл и нито студен.
Дъжд безмълвен, безцветен, без нрав,
който много прилича на мен."

 

Аз от малък обичам дъжда,

макар много от нас да го мразят.

Понякога ни гълчи,

понякога гали

и пречиства душите ни даже.

Пръстта капките срамежливо поят

и семената водят към живот.

След него птиците песни роят

и веселят човешкия род.

Затова обичам и живота

без да се боя от смъртта.

Зная, че е странно за хората,

но не ми е интересно това...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...