По "Признание" от Андромаха

"Аз съм влюбена в тихия дъжд,
онзи който си шепне с листата,
който слива небесната длъж
със въздишките на земята.

Идва кротко, без бури, без гняв,
нито топъл и нито студен.
Дъжд безмълвен, безцветен, без нрав,
който много прилича на мен."

Аз от малък обичам дъжда,

макар много от нас да го мразят.

Понякога ни гълчи,

понякога гали

и пречиства душите ни даже.

Пръстта капките срамежливо поят

и семената водят към живот.

След него птиците песни роят

и веселят човешкия род.

Затова обичам и живота

без да се боя от смъртта.

Зная, че е странно за хората,

но не ми е интересно това...