7 dic 2010, 10:26

По пръстите ми плъзга се

  Poesía
601 0 1

По пръстите ми плъзга се

И пада във дланта ти

Ново наводнение

Името ми е Нептун

И като дете научих

Колко бързо се търкаля времето

 

Обяд ли е вече

Събуждам се

Очите ме болят

 

Бърза закуска

За тези които нямат пари

Да си купят обяд

 

Остъклени тераси

Гледат право в очите

На топлия ден

 

Какво ще се случи днес

Колко молитви ще пропусна

И ще разплача ли някого

Или ще ги разсмея

 

В юмрука ми свита е

В безопасност

Тиха вълна

 

Най-дългото мълчание

 

Мъничко да трепна само

И се свършва

 

Залязва небето

Леглото ми се разтваря като цвете

Пижамата ми е някъде захвърлена

Никога няма да се намерим

 

Нептун се казвам

И когато съм стар времето се влачи

Толкова бавно

Че трябва да спра

За да го изчакам

 

06 декември 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...