Dec 7, 2010, 10:26 AM

По пръстите ми плъзга се

  Poetry
599 0 1

По пръстите ми плъзга се

И пада във дланта ти

Ново наводнение

Името ми е Нептун

И като дете научих

Колко бързо се търкаля времето

 

Обяд ли е вече

Събуждам се

Очите ме болят

 

Бърза закуска

За тези които нямат пари

Да си купят обяд

 

Остъклени тераси

Гледат право в очите

На топлия ден

 

Какво ще се случи днес

Колко молитви ще пропусна

И ще разплача ли някого

Или ще ги разсмея

 

В юмрука ми свита е

В безопасност

Тиха вълна

 

Най-дългото мълчание

 

Мъничко да трепна само

И се свършва

 

Залязва небето

Леглото ми се разтваря като цвете

Пижамата ми е някъде захвърлена

Никога няма да се намерим

 

Нептун се казвам

И когато съм стар времето се влачи

Толкова бавно

Че трябва да спра

За да го изчакам

 

06 декември 2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...