По пътеките стари се разхождам сама,
             а някога вървях с теб за ръка!
             Пейката ни стара, днес я няма вече,
             но остана спомена, когато бе там - ти
             приседнал на нея, а до тебе аз,
             без да знаем за късния час!

             Слушам балада и обгръща ме студ.
             Някога слушах благите ти думи и ми беше
             топло в твоя скут. Птичките пеят някак тъжно,
             прощално, а кога отмина времето, когато
             с теб се смеехме на глас?

            В небето черно няма и една звезда, а
            когато бях сгушена до теб, небосвода
            сееше красота. И как огряваше най-
            любимото лице, усмихващо се от сърце...

            Днес няма те вече до мен. Нашето място
            пусто стои, без нас е тихо, нали?
            Настъпвам старите ни дири и сякаш ме пронизва
            ток. До вчера най-близки, днес най-омразни
            в света! По пътеките стари останахме сами.
            Не ще бъдем никога отново на нашето
            място аз и ти!