По пътеките
По пътеките стари се разхождам сама,
а някога вървях с теб за ръка!
Пейката ни стара, днес я няма вече,
но остана спомена, когато бе там - ти
приседнал на нея, а до тебе аз,
без да знаем за късния час!
Слушам балада и обгръща ме студ.
Някога слушах благите ти думи и ми беше
топло в твоя скут. Птичките пеят някак тъжно,
прощално, а кога отмина времето, когато
с теб се смеехме на глас?
В небето черно няма и една звезда, а
когато бях сгушена до теб, небосвода
сееше красота. И как огряваше най-
любимото лице, усмихващо се от сърце...
Днес няма те вече до мен. Нашето място
пусто стои, без нас е тихо, нали?
Настъпвам старите ни дири и сякаш ме пронизва
ток. До вчера най-близки, днес най-омразни
в света! По пътеките стари останахме сами.
Не ще бъдем никога отново на нашето
място аз и ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любослава Банова Всички права запазени
