9 jul 2024, 7:44

По пътя 35

  Poesía
286 0 0

       П О П Ъ Т Я 35

 

Помня бабите и дядовците си,

помня и себе си като малък,

в мигове от спомените откраднати,

се виждам,как към настоящото Сега бягам...

 

Препъвам се,падам и ставам,

много пъти минавах на косъм от Черната Смърт,

но една Ръка по чудо все ме спасяваше

и така,до днешната ретроспекция на извървения път.

 

Какво да ви кажа? Дерзайте...,бъдете себе си,

не забравяйте,че Времето постоянно тече

и до дето наоколо се огледате,

Оная с косата въжето ще отсече.

 

04.06.2024г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...