По пътя 35
287
0
0
П О П Ъ Т Я 35
Помня бабите и дядовците си,
помня и себе си като малък,
в мигове от спомените откраднати,
се виждам,как към настоящото Сега бягам...
Препъвам се,падам и ставам,
много пъти минавах на косъм от Черната Смърт,
но една Ръка по чудо все ме спасяваше
и така,до днешната ретроспекция на извървения път.
Какво да ви кажа? Дерзайте...,бъдете себе си,
не забравяйте,че Времето постоянно тече
и до дето наоколо се огледате,
Оная с косата въжето ще отсече.
04.06.2024г.гр.Свищов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Кръстев Все права защищены
