По пътя 35

       П О П Ъ Т Я 35

Помня бабите и дядовците си,

помня и себе си като малък,

в мигове от спомените откраднати,

се виждам,как към настоящото Сега бягам...

Препъвам се,падам и ставам,

много пъти минавах на косъм от Черната Смърт,

но една Ръка по чудо все ме спасяваше

и така,до днешната ретроспекция на извървения път.

Какво да ви кажа? Дерзайте...,бъдете себе си,

не забравяйте,че Времето постоянно тече

и до дето наоколо се огледате,

Оная с косата въжето ще отсече.

04.06.2024г.гр.Свищов