19 feb 2008, 22:22

По пътя

  Poesía
640 0 2

По пътя си

не смея да говоря...

Обръщам гръб

на тази суета.

Говори рискът ми,

разказва вместо мене

за силата

пред неизвестността.

Очите ми

изпълват всяка точка

с присъствие

в живота на деня

и дълго

в паметта ми се запазват

следи от от гуми,

светлини,

стъкла...

По пътя никога не обещавам!

Оставям в стъпките си

порив за мига,

когато към целта се приближавам

с надежда

за отворена врата!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...