19.02.2008 г., 22:22

По пътя

635 0 2

По пътя си

не смея да говоря...

Обръщам гръб

на тази суета.

Говори рискът ми,

разказва вместо мене

за силата

пред неизвестността.

Очите ми

изпълват всяка точка

с присъствие

в живота на деня

и дълго

в паметта ми се запазват

следи от от гуми,

светлини,

стъкла...

По пътя никога не обещавам!

Оставям в стъпките си

порив за мига,

когато към целта се приближавам

с надежда

за отворена врата!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...