19.02.2008 г., 22:22

По пътя

633 0 2

По пътя си

не смея да говоря...

Обръщам гръб

на тази суета.

Говори рискът ми,

разказва вместо мене

за силата

пред неизвестността.

Очите ми

изпълват всяка точка

с присъствие

в живота на деня

и дълго

в паметта ми се запазват

следи от от гуми,

светлини,

стъкла...

По пътя никога не обещавам!

Оставям в стъпките си

порив за мига,

когато към целта се приближавам

с надежда

за отворена врата!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...