По пътя си
не смея да говоря...
Обръщам гръб
на тази суета.
Говори рискът ми,
разказва вместо мене
за силата
пред неизвестността.
Очите ми
изпълват всяка точка
с присъствие
в живота на деня
и дълго
в паметта ми се запазват
следи от от гуми,
светлини,
стъкла...
По пътя никога не обещавам!
Оставям в стъпките си
порив за мига,
когато към целта се приближавам
с надежда
за отворена врата!!!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
