йеромонах (Атеист Грешников)
341 541
12 jun 2008, 10:16

По пътя 

  Poesía » Del paisaje
742 1 11

ПО ПЪТЯ

 

На Керуак и... (той си знае)

Движение,
бензин в кръвта и
тътенът в ушите...
Скоростта реже
безмилостно дърветата
и безименни пънове
отново се разлистват
в огледалото...

Асфалтът, черен,
напечен
и протяжно безкраен
изгаря грайфера на
гумите и ни
води от началото
към края...
и отново
от безпаметното минало
към неизбежния
happy end
във вихрен кръговрат.

Като в стар битнически
филм от шейсетте.

Ръмжащият мотор,
обяздил стотици коне,
продира стаеното безвремие
със гордия си рев.
И всеки нов оборот
ни подмята по пътя,
по безкрайната нишка
на живота.

Път, водещ към живот
и живот заради пътя,
две страни на една
и съща монета.

Скорост
към безвремие, безумие,
към вечност и
безкрайност,
раждаща нов живот,
нов, по-рационален
безименен живот.

По пътя...
там е истината.

© Атеист Грешников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??