По пътя
ПО ПЪТЯ
На Керуак и... (той си знае)
Движение,
бензин в кръвта и
тътенът в ушите...
Скоростта реже
безмилостно дърветата
и безименни пънове
отново се разлистват
в огледалото...
Асфалтът, черен,
напечен
и протяжно безкраен
изгаря грайфера на
гумите и ни
води от началото
към края...
и отново
от безпаметното минало
към неизбежния
happy end
във вихрен кръговрат.
Като в стар битнически
филм от шейсетте.
Ръмжащият мотор,
обяздил стотици коне,
продира стаеното безвремие
със гордия си рев.
И всеки нов оборот
ни подмята по пътя,
по безкрайната нишка
на живота.
Път, водещ към живот
и живот заради пътя,
две страни на една
и съща монета.
Скорост
към безвремие, безумие,
към вечност и
безкрайност,
раждаща нов живот,
нов, по-рационален
безименен живот.
По пътя...
там е истината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Атеист Грешников Всички права запазени
