По пътя

Poesía

520 0 0

ПО ПЪТЯ

По пътя загубих своята младост.

Все тръгвах за някъде сам.

Бреговете стигах на Елдорадо.

Не намерих златния храм.

От живота приятели крадоха -

съдбата умножи го по две.

От моето тяло те пиха и ядоха.

Казваха: "Дивото ни зове".

Между черно и бяло живея -

Вярата в Бог ме крепи.

Опитвам се по малко да пея.

... Още спя под цъфтящи липи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0