По пътя
517
0
0
ПО ПЪТЯ
По пътя загубих своята младост.
Все тръгвах за някъде сам.
Бреговете стигах на Елдорадо.
Не намерих златния храм.
От живота приятели крадоха -
съдбата умножи го по две.
От моето тяло те пиха и ядоха.
Казваха: "Дивото ни зове".
Между черно и бяло живея -
Вярата в Бог ме крепи.
Опитвам се по малко да пея.
... Още спя под цъфтящи липи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
