По пътя
524
0
0
ПО ПЪТЯ
По пътя загубих своята младост.
Все тръгвах за някъде сам.
Бреговете стигах на Елдорадо.
Не намерих златния храм.
От живота приятели крадоха -
съдбата умножи го по две.
От моето тяло те пиха и ядоха.
Казваха: "Дивото ни зове".
Между черно и бяло живея -
Вярата в Бог ме крепи.
Опитвам се по малко да пея.
... Още спя под цъфтящи липи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
