Apr 30, 2009, 6:09 PM

По пътя 

  Poetry
400 0 0
ПО ПЪТЯ
По пътя загубих своята младост.
Все тръгвах за някъде сам.
Бреговете стигах на Елдорадо.
Не намерих златния храм.
От живота приятели крадоха -
съдбата умножи го по две.
От моето тяло те пиха и ядоха.
Казваха: "Дивото ни зове".
Между черно и бяло живея -
Вярата в Бог ме крепи.
Опитвам се по малко да пея. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??