П О П Ъ Т Я 45

Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,

а Съзнанието продължава самотно,да броди

по булевардите на Житейската Суматоха,

всред отминали артефакти и настоящи доводи,

задавайки си Въпросът Сложен,Кой съм,Аз ли съм,

бях ли наистина и има ли смисъл отново,да Бъда,

ще ми пише ли Историята Отсъствие

от настоящите мигове,които Пребъдват...?

Тук пропусната нота,

там недоизказана мисъл,

другаде недозапълнена квота-

недовършен ескиз за Човешкият Смисъл...

Всичко това продължава

с Хоризонт Безграничен в Безкрайното Време,

Единтичността,Личностите сплотява

и всяка носи участта си в Бездната на Общото Бреме.

19.06.2024г.гр.Свищов