Jul 27, 2024, 9:01 AM

По пътя 45

  Poetry » Other
341 0 0

       П О П Ъ Т Я 45

 

Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,

а Съзнанието продължава самотно,да броди

по булевардите на Житейската Суматоха,

всред отминали артефакти и настоящи доводи,

 

задавайки си Въпросът Сложен,Кой съм,Аз ли съм,

бях ли наистина и има ли смисъл отново,да Бъда,

ще ми пише ли Историята Отсъствие

от настоящите мигове,които Пребъдват...?

 

Тук пропусната нота,

там недоизказана мисъл,

другаде недозапълнена квота-

недовършен ескиз за Човешкият Смисъл...

 

Всичко това продължава

с Хоризонт Безграничен в Безкрайното Време,

Единтичността,Личностите сплотява

и всяка носи участта си в Бездната на Общото Бреме.

 

19.06.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...