Jul 27, 2024, 9:01 AM

По пътя 45

  Poetry » Other
340 0 0

       П О П Ъ Т Я 45

 

Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,

а Съзнанието продължава самотно,да броди

по булевардите на Житейската Суматоха,

всред отминали артефакти и настоящи доводи,

 

задавайки си Въпросът Сложен,Кой съм,Аз ли съм,

бях ли наистина и има ли смисъл отново,да Бъда,

ще ми пише ли Историята Отсъствие

от настоящите мигове,които Пребъдват...?

 

Тук пропусната нота,

там недоизказана мисъл,

другаде недозапълнена квота-

недовършен ескиз за Човешкият Смисъл...

 

Всичко това продължава

с Хоризонт Безграничен в Безкрайното Време,

Единтичността,Личностите сплотява

и всяка носи участта си в Бездната на Общото Бреме.

 

19.06.2024г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...