П О П Ъ Т Я 45
Загиват или просто умират личностите,отминават Епохите,
а Съзнанието продължава самотно,да броди
по булевардите на Житейската Суматоха,
всред отминали артефакти и настоящи доводи,
задавайки си Въпросът Сложен,Кой съм,Аз ли съм,
бях ли наистина и има ли смисъл отново,да Бъда,
ще ми пише ли Историята Отсъствие
от настоящите мигове,които Пребъдват...?
Тук пропусната нота,
там недоизказана мисъл,
другаде недозапълнена квота-
недовършен ескиз за Човешкият Смисъл...
Всичко това продължава
с Хоризонт Безграничен в Безкрайното Време,
Единтичността,Личностите сплотява
и всяка носи участта си в Бездната на Общото Бреме.
19.06.2024г.гр.Свищов
© Красимир Кръстев All rights reserved.