...За да не шумя и да не преча,
аз минавам тихо през света.
Аз пристигам много отдалече,
зад пределите на песента...
Иван Николов
Вървя по своя път и аз,
крив-ляв животът продължава.
Изминах веселата част,
обаче другата остава.
Отхвърлиш грижа – коньо, трай! –
веднага другата на смяна.
На глас си викам: Няма край!
А пък наум: Дано да няма!
Или да бъде по-далеч
и най-далече ако може.
Но тук за спор не иде реч,
аз само казвам: ако може...
© Райчо Русев Todos los derechos reservados