Aug 25, 2021, 5:45 PM

По пътя

  Poetry » Other
857 3 3

       ...За да не шумя и да не преча,

         аз минавам тихо през света.

         Аз пристигам много отдалече,

         зад пределите на песента...

                             Иван Николов

 

Вървя по своя път и аз,

крив-ляв животът продължава.

Изминах веселата част,

обаче другата остава.

 

Отхвърлиш грижа – коньо, трай! –

веднага другата на смяна.

На глас си викам: Няма край!

А пък наум: Дано да няма!

 

Или да бъде по-далеч

и най-далече ако може.

Но тук за спор не иде реч,

аз само казвам: ако може...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...