25 авг. 2021 г., 17:45

По пътя

860 3 3

       ...За да не шумя и да не преча,

         аз минавам тихо през света.

         Аз пристигам много отдалече,

         зад пределите на песента...

                             Иван Николов

 

Вървя по своя път и аз,

крив-ляв животът продължава.

Изминах веселата част,

обаче другата остава.

 

Отхвърлиш грижа – коньо, трай! –

веднага другата на смяна.

На глас си викам: Няма край!

А пък наум: Дано да няма!

 

Или да бъде по-далеч

и най-далече ако може.

Но тук за спор не иде реч,

аз само казвам: ако може...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...