25 авг. 2021 г., 17:45

По пътя

869 3 3

       ...За да не шумя и да не преча,

         аз минавам тихо през света.

         Аз пристигам много отдалече,

         зад пределите на песента...

                             Иван Николов

 

Вървя по своя път и аз,

крив-ляв животът продължава.

Изминах веселата част,

обаче другата остава.

 

Отхвърлиш грижа – коньо, трай! –

веднага другата на смяна.

На глас си викам: Няма край!

А пък наум: Дано да няма!

 

Или да бъде по-далеч

и най-далече ако може.

Но тук за спор не иде реч,

аз само казвам: ако може...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...