8 jun 2024, 7:26

По пътя 9 

  Poesía » Verso libre
130 0 0

              П О П Ъ Т Я 9

 

Вървя си веднъж в Свищов из пазара

и виждам изневиделица Призрака,на Крамер от първата книга

най-спокойно да пазарува домашна извара...,

на тъ.гъ.дък на сергията бързо пристигнах.

 

Уж,без да искам,докосвам го с рамо,

но рамото ми не усеща насрещния досег,

мисля си,явно на мен превижда се само

тази илюзия от другоизмерния отсек.

 

Но пазарът,целият,за миг застива в гротеска...!

През джоба жестоко се щипя...,

на плътта си усещам яко протеста

и не й завиждам за това,което в момента изпитва.

 

Що за Чудо се случва в този момент...?

А от Нищото дълбоко и плътно някой изрича:

"Не се притеснявай,на психиатрите не ставаш ти за клиент,

просто получаваш чрез мен много поздрави от Царичина."

 

22.05.2024г.гр.Свищов

 

               

      

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??