8 jun 2024, 7:26

По пътя 9

422 0 0

              П О П Ъ Т Я 9

 

Вървя си веднъж в Свищов из пазара

и виждам изневиделица Призрака,на Крамер от първата книга

най-спокойно да пазарува домашна извара...,

на тъ.гъ.дък на сергията бързо пристигнах.

 

Уж,без да искам,докосвам го с рамо,

но рамото ми не усеща насрещния досег,

мисля си,явно на мен превижда се само

тази илюзия от другоизмерния отсек.

 

Но пазарът,целият,за миг застива в гротеска...!

През джоба жестоко се щипя...,

на плътта си усещам яко протеста

и не й завиждам за това,което в момента изпитва.

 

Що за Чудо се случва в този момент...?

А от Нищото дълбоко и плътно някой изрича:

"Не се притеснявай,на психиатрите не ставаш ти за клиент,

просто получаваш чрез мен много поздрави от Царичина."

 

22.05.2024г.гр.Свищов

 

               

      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....