8.06.2024 г., 7:26

По пътя 9

411 0 0

              П О П Ъ Т Я 9

 

Вървя си веднъж в Свищов из пазара

и виждам изневиделица Призрака,на Крамер от първата книга

най-спокойно да пазарува домашна извара...,

на тъ.гъ.дък на сергията бързо пристигнах.

 

Уж,без да искам,докосвам го с рамо,

но рамото ми не усеща насрещния досег,

мисля си,явно на мен превижда се само

тази илюзия от другоизмерния отсек.

 

Но пазарът,целият,за миг застива в гротеска...!

През джоба жестоко се щипя...,

на плътта си усещам яко протеста

и не й завиждам за това,което в момента изпитва.

 

Що за Чудо се случва в този момент...?

А от Нищото дълбоко и плътно някой изрича:

"Не се притеснявай,на психиатрите не ставаш ти за клиент,

просто получаваш чрез мен много поздрави от Царичина."

 

22.05.2024г.гр.Свищов

 

               

      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....