24 ago 2016, 0:20

...По пътя на влюбените стъпки...

538 1 3

...По пътя на влюбените стъпки...

 

Тръгнал той да се прибира

почти заспал и много изморен,

когато по пътя си към вкъщи 

видял как тя покрива небето

със наметалото си, за да го стопли,

като скитник, който намерила в нощта

и усетил как го гали с лунна светлина,

за да го освети...

 

И от този миг, денем и нощем 

той следва най - ярката звезда,

присъствието във болките 

и радостите му, дъха му, сълзата...

височините и шептенията в песента,

всичко красиво и добро...

И от този миг, денем и нощем 

тя също следва го, приема и обича...

 

Тогава всички звезди и лъчи 

се наговорили от злото да ги пазят 

и да празнуват с тях, 

постоянно да ликуват

в ритмичното, много кокетно намигане

на празника и щастието в танца им...

а слънцето, луната и облаците, 

гордо им предоставили чара си,

короната си и ги въвели 

в красива белота на това да правят любов...

 

И днес тази влюбена двойка 

върви по пътя си в едно тяло и душа

всеки миг с усмивка и благодарност

към небето, че е било загубено онази нощ, 

а след това ги е завило завинаги 

в любовните си прегръдки,

както и че днес отново откриват

щастието си в другия, 

потъващи в море от целувки

както е всеки миг, миг на живот...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...